Беше доста след времето за лягане на Макс, когато в къщата най-накрая утихна. След дълъг ден на непрестанна енергия, хлапето се срина в стаята за гости, стискайки играчката си робот, сякаш беше най-ценното нещо на света. Адриан и аз стояхме в коридора пред стаята му, слушайки тихото му хъркане. „Е, – казах аз, запазвайки гласа си нисък. – Това беше... преживяване.“ Адриан потърка врата си, изглежд