На следващата сутрин се събудих от непрестанното бръмчене на телефона ми на нощното шкафче. Примижавайки срещу слънчевата светлина, която се процеждаше през завесите, протегнах ръка към него и видях името на Ейдриън да мига на екрана.
„Защо ми звъниш толкова рано?“, измърморих аз, все още полузаспала.
„Осем часът е, Мия. Това не е рано“, прозвуча гласът на Ейдриън, звучащ твърде енергично за тоз
















