Стисках телефона между ухото и рамото си, крачейки напред-назад из кухнята, докато притесненият глас на Патриша кънтеше в слушалката. "Добре съм, Патриша. Наистина." Опитах се да звуча успокоително, въпреки че последните няколко дни все още ми се струваха като сюрреалистичен кошмар. "Вече свърши. Хванаха човека, който стоеше зад заплахите." Последва дълга пауза от нейна страна. "Сигурна ли си? Миа