— Притесняваш ли се? — Клеър се облегна небрежно на бюрото ми, а перфектно поддържаните ѝ нокти почукваха по дървото. — Притеснявам ли се? — повторих аз, а гласът ми беше с тон по-висок от обичайното. Насилих се да се засмея и я отпратих с ръка. — За вечерята ли? Разбира се, че не. Защо да се притеснявам? Клеър се усмихна самодоволно и скръсти ръце. — Защото проверяваш колко е час на всеки пет мин