Токчетата на Елизабет рязко изщракаха по мраморния под, докато тя влизаше, а погледът ѝ обходи антрето, сякаш вече си водеше наум бележки. Стоях сковано до Адриан, болезнено осъзнавайки факта, че не съм облечена, за да впечатля. Обикновената ми черна рокля изглеждаше твърде небрежна до нейния перфектно ушит ансамбъл. — Елизабет — поздрави Адриан, гласът му беше учтив, но дистанциран. — Рано си. Тя