Къщата беше зловещо тиха, ако не се смяташе слабото щракане на токчетата ми по мраморния под. Не беше успокояваща тишина. Дори напротив, усещаше се като затишие пред буря - буря, за която не бях готова. Спрях на прага на кабинета на Ейдриън, наблюдавайки го как преглежда документи на бюрото си. Той вдигна поглед и острите му очи омекнаха, когато се срещнаха с моите. "Защо си толкова късно?", попит