— Защо толкова те е грижа, Ейдриън? Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра, разрязвайки напрегнатата тишина в хола като остър нож. Ейдриън замръзна по средата на писане на лаптопа си, пръстите му увиснаха над клавишите. Той не ме погледна веднага, но челюстта му потрепна — явен знак, че съм го засегнала. — Не знам за какво говориш — каза той накрая, с отсечен тон. Облегнах се назад на див