— Чу ли това? — гласът на Ейдриън проряза тишината, докато влизаше в къщата, погледът му шареше към хола.
Спрях на прага, стискайки малко по-силно презрамката на чантата си. — Какво да чуя?
Той не отговори веднага. Вместо това присви леко очи, сякаш се ослушваше за нещо.
— Нищо — промърмори накрая, поклащайки глава.
Но гънката на веждите му не изчезна.
Влязох след него, оглеждайки къщата. Светлини
















