"Просто ми трябва повече време," прошепнах аз, гласът ми едва се чуваше над тихия шум на вечерния бриз. Калдъръмената пътека под краката ми беше неравна, отразявайки смутовете вътре в мен. Итън стоеше на няколко крачки от мен, със скръстени ръце в джобовете на износеното си кожено яке. За момент той не помръдна, сякаш думите ми бяха го приковали на място. Устните му леко се разделиха и видях, че с