— Адриан, това е абсурдно — промърморих аз, местейки се неловко на пасажерската седалка в елегантната му черна кола. — Не можеш просто така да ме изненадваш! — Отпусни се, Миа — каза Адриан, с дразнещо спокоен тон. Той оправи вратовръзката си, без дори да ме погледне. — Ще оцелееш. Може дори да ти хареса. — Едва ли — отвърнах аз, скръствайки ръце на гърдите си. — Дори не ми каза къде отиваме. — Ще