След като прочетох бележката, пръстите ми трепереха, докато я сгъвах обратно, а мрачното ѝ послание все още гореше в съзнанието ми. Някой ме преследваше – но защо? Нямах врагове. Поне не и такива, за които знаех.
Адриан затвори вратата и я заключи здраво, преди отново да дръпне завесите. Патриша седеше на дивана, все още разтърсена.
– Сигурна ли си, че не видя кой остави плика? – попита я остро Ад
















