За миг никой от нас не помръдна. Майката на Ейдриън стоеше на вратата и присвиваше очи, докато гледаше ту към мен, ту към него. Сякаш въздухът се сгъсти, а тежестта на думите ѝ притисна стаята като оловна завивка. Ейдриън пръв се овладя. Отдели се от стената, а лицето му се изглади в онзи непроницаем, перфектно контролиран израз, който винаги носеше пред публика. "Мамо, чуваш неща, които не са вер