— Мислиш ли, че ще избере мен? — Гласът на Ейдриън трепереше, докато стоеше до огромните стъклени прозорци в офиса си, а градският силует се простираше пред него като подигравателен напомняне за успеха му. За първи път високите сгради не вдъхваха гордост. Чувстваха се празни — сякаш всичко, което беше построил, беше незначително в сравнение с болката в гърдите му. Клеър седеше на ръба на бюрото му