"Омръзна ми от теб, Миа. Просто си върви." Гласът на Адриан проехтя из стаята, студен и откъснат. Сивите му очи, обикновено преливащи от неизказани емоции, сега не съдържаха нищо друго освен презрение. "Какво?" прошепнах аз, гласът ми едва се чуваше. "Не искам повече да те виждам," каза той, скръствайки ръце. "Ти си изтощителна. Просто си върви и спри да се преструваш, че тази уговорка някога е оз