— Наричаш това рай? — измърморих, излизайки от колата и присвивайки очи към величествения, огрян от слънцето вход на хотел "Изумруден залив". Палмите се поклащаха на вятъра, а сенките им танцуваха по калдъръмената алея.
Адриан се усмихна самодоволно, докато предаваше ключовете на паркировачика. — Моля.
— За какво? — отвърнах, намествайки слънчевите си очила. — За отвличане под прикритието на благо
















